Лолита

„Не аз съм прочут, прочута е Лолита.” Това е признанието на Владимир Набоков за едноименната му творба, превърнала се в една от поп-иконите на 20 в., включена сред 100-те най-добри романа в класацията на Times и на 4-то място в класацията на Modern Library за 100-те най добри англоезични романа.
С корицата на третото издание на „Лолита”  от 1997 г. насам издателство „Фама” отдава почит на създателя на малката изкусителка.
Романът „Лолита” е написан на английски, като се опасява от избухването на скандал, първоначално авторът смята да го публикува анонимно. След редица откази за пръв път е издаден в Париж от издателство, което, както Набоков в последствие разбира, публикува основно полупорнографска литература. Следва излизането му в Ню Йорк.

Романът е забелязан от английската критика, която го определя като една от трите най-добри книги на годината, но и „чиста невъздържана порнография” – издателят на Сънди Експрес, Джон Гордон. Британските митнически служители са инструктирани да конфискуват на границата всички екземпляри, в продължение на 2 г. „Лолита” е забранена и във Франция. Появата й във Великобритания, предизвиква скандал, слагайки край на политическата кариера на издателя й.
„Лолита” два пъти влиза в киносалоните, за пръв път е екранизирана от Стенли Кубрик, по сценарий на Набоков и от Ейдриън Лайн през 1997 г. с участието на Джеръми Айрънс.
Джеръми Айрънс и Доминик Суейн в кадър от филма „Лолита” (1997 г.) на режисьора Ейдриън Лайн.

Хьмбърт Хъмбърт - европейски интелектуалец, заселил се в Америка - е обсебен от спомена за юношеската си любов. Когато среща своя идеал за "нимфетка" в лицето на дванайсетгодишната Лолита, невинна и същевременно порочна, той начертава сложен план, за да я съблазни и похити. Въпреки дяволската изобретателност на Хъмбърт, действителността се оказва по-коварна отколкото трескавите му фантазии. Дали Лолита ще покрие представите му за идеалната любовница?
Самата скандална история за връзката между мъж на средна възраст и едва съзряващо момиче неизбежно извиква във въображението очаквания за изтънчена перверзност, дори за порнография. Но не само поквара и еротика извират от "Лолита". Гениалният Набоков, още отпреди запленен от темата за любовта като опасна лудост, е превърнал този шокиращ материал във върховно интелектуално постижение. Сюжетът се разгръща в интрига от особен вид - като игра на един автор, чиито способности за въздействие са тъй мощни, та сякаш се разпростират отвъд повествованието, оставяйки ни със странното усещане, че не сме само Набокови читатели, но и негови герои.